Всеки, който вече има пораснали деца знае тази истина. Когато детето е малко и го водиш за ръка ти се струва, че само веднъж да порасне и стане по-самостоятелно, животът направо ще бъде песен. Оказва се, че това си е чисто и просто илюзия, както много други. Само че има едно условие: както си го превеждал през годините, почти така то ще възприема външния свят. Казваме почти, защото винаги има странични фактори, наглед незначителни, но нали точно малките камъни преобръщат колата.
Тинейджърите стават неуправляеми, когато влязат в трудната възраст на пубертета. И за родителите настъпва истински ад. Тяхното малко гардже буквално е готово да направи всичко възможно, за да изправи родителите си на нокти. Точно сега
може да се види съществуват ли първите седем
години или някой ги е измел от съзнанието им. Домът става прекалено тесен за избуялите им хормони, а улицата става все по-привлекателна и ако не се упражнява контрол, тя ще победи. Колкото и да обичате децата си понякога се налага да се вземат почти спартански мерки именно заради тази любов. Вярно е, че телевизията, компютрите, рекламите фино и някак целенасочено промиват съзнанието не само на децата, а и на всички. Вероятността да минете с минимум контрол и да апелирате върху онова, което сте градили с години все повече намалява, но колкото и да е малко, вие все още разполагате с най-силния арсенал – родителския авторитет. Един-единствен въпрос към самите себе си:
Знаете ли къде се намира детето ви
във всеки един момент? Познавате ли приятелите му? Говорите ли с тях? Уж телефоните, с които са въоръжени дори и в детската градина са да държиш връзка с детето, когато си на работа са удобни, но всъщност толкова е лесно да получиш огромна порция лъжа и то поднесена толкова невинно, че никога няма да се усъмниш. А после, много късно, научаваш, че нищо не знаеш за собственото си дете. Доверието е минало на толкова заден план, че даже не се усеща. Никой не понася родители диктатори и даже те често биват обвинявани заради строгостта си и че именно заради нея отрочето е посегнало я към дрогата, я към бутилката. В същото време ако си прекалено либерален пък разбираш какво означава израза да ти танцуват върху главата. Щеш не щеш трябва да признаеш, че истината е някъде по средата. Както се казва
„желязна ръка в кадифена ръкавица“.
Колкото и да сте натоварени в делника, трябва да намирате начин непрекъснато да общувате с децата си. Колкото повече растат, толкова повече се увеличават грижите, но така стоят нещата. Вашите родители го знаят много добре, а сега е ред самите вие да усетите що е то да си родител. Това, че се грижите за прехраната и облеклото много пъти за тях е само ваш дълг и даденост, така че ако трябва да преразгледате поведението си, просто го направете. Вашият тинейджър трябва да усети, че не всичко, което хвърчи се яде и че за всяко престъпление има наказание. Но затова трябва да се опитате да влезете под кожата му – със или без неговото съгласие. Не е трудно, защото вие го познавате още преди да се роди и това ви дава предимство. Съгласете се, че учителите го познават много години след вас и затова те носят по-малка отговорност. Всяко семейство всъщност представлява държава и само от вас зависи дали ще съществува или завинаги ще бъде отписана от историята. Все още вие сте тези, които я управляват. Просто спазвайте законите, които сами сте наложили.