Народът правилно го е казал – не си слагай пръста, където скърца врата. Никой не знае със сигурност какво се случва в отношенията на двама съпрузи и най-лесно е да посочим някого с пръст. Но нали знаете какво се получава – винаги, когато сочиш някого с пръст останалите четири сочат към теб.
Жалкото е, че много малко хора се доверяват на тази истина и няма нищо по-изкушаващо от пикантната клюка, особено когато е за чужда сметка. Само че това не е турски сериал, когато можеш да изключиш копчето във всеки един момент. Клюката за някой, тръгнала като пикантерия се превръща в

истинска лавина, смазваща всичко по пътя си.

Достатъчно е да подадеш едно крайно некомпетентно ухо и просто стой по-далече, ако не искаш да станеш жертва или поне свидетел на нещо толкова лично, като съпружески отношения.
Фабулата обикновено е проста, като кръстословица за начинаещи. Той или тя са грешници. Той или тя е кръшнал(а) от семейното гнездо и ако беше по времето на средновековието, с голямо удоволствие би запратил камък по съгрешилия. Само че първо това въобще може да не е истина и второ – кой си ти, че за съдиш другия. Толкова ли си безгрижен, морален и чист? Само фактът, че изпитваш нездраво любопитство

какво става под завивките на хикс или игрек

на секундата те изстрелва в челната класация на клюкарите. Жълтата преса искрено се надява на такива като теб, за да запълни страниците на все повече губещите популярност вестници.
Вярно е, че клюката може да не е чак за медии, може да бъде махленска, квартална, но не по-малко убийствена. Всъщност хората даже не предполагат какви палачи могат да са. Някои просто разнасят клюки ей така, по инерция, просто за да докажат, че са в час с последните новини. Истинските инквизитори обаче са тези, които са дали първия изстрел, без да се интересуват какво ще стане после. Те да толкова доволни от извършеното, но в същото време твърде страхливи, за

да излязат на светло и да кажат: Аз бях.

Сякаш при тях нещата са толкова съвършени и завършени, че просто няма за какво друго да мислят. Всъщност това изобщо не е така. Най-често тези, които са готови да разпънат на кръст провинилите се имат доста окаяно живуркане. Душевната им нечистоплътност бълва бактерии със скоростта на епидемия. Нездравото любопитство е отчаяният ход на дребния човек, незначителен и нищожен. Ровейки се в бельото на другите, той упорито отказва да види собствения сив, скучен и ужасно мизерен делник, наречен живот. Вероятно подсъзнанието му има уродливите форми, които лека полека изместват човешките и той се е вкопчил в живота на другите, безсилен да оправи своя собствен. Той или тя, грешниците, могат отново да тръгнат един към друг, по-силни от злобата и неразбирането, а сивият човек кой знае защо ще се чувства измамен.