И продължава, и продължава да вали. Снегът прави всичко възможно да оправдае очакванията ни за бяла и чиста приказка. В най-студения месец на годината хората продължават да се срещат, да се влюбват, да се разделят. Животът просто си продължава със сняг или без сняг. Колкото и странно да ни се струва това. Може би е от студения въздух, може би е от копнежа по лятото, но всеки се стреми към нещо топло, уютно и рядко си позволява да застане лице в лице с нещо, което кой знае защо тормози душата му. Всъщност зимата съвсем не е толкова лоша. Можем

да стоплим сърцето си в нечий поглед

или топла прегръдка. Хората, които точно сега са се влюбили снежно и красиво определено знаят силата на огъня. Някак си са успяли да се докоснат до него и понеже са щастливи хора – щедро раздават на останалите. Няма нищо по-истинско от това. Не е задължително да бъдеш в планината или до платяща камина. Достатъчно е да се докоснеш до щастливите ей така – за късмет, и всичко ще заприлича на Андерсенова приказка.
Формулата е толкова проста и лесна, че всеки може да се възползва от нея и то максимално. Просто си представи, че това е снегът на твоята нова, невероятна зимна любов. Тя е твърде далече от плажове и палми, но пък е достатъчна да разтопи

ледените висулки на страховете и огорченията.

Точно сега е толкова хубаво да носиш по едно огънче където и да отидеш, с когото и да се срещнеш. Всеки знае да направи това през лятото. Само кокичетата дръзват да се покажат още през януари.
Не ви ли се иска да полудувате върху белия сняг? Да направите няколко снежни човека и сами да се превърнете в част от нова, красива, снежна и вълшебна приказка, защото сте толкова живи и истински. Може да пропуснете. Може да се скриете зад прозореца, зад стените на стаята. Страхувате се да не измръзнете вероятно. Та тялото ви ще бъде на топло. И сигурно. Но душата? Тя кой знае защо предпочита снега. Винаги си държи скритото огънче за такива случаи. Защо не й повярвате?