FAQ
Frequently Asked Questions (Често задавани въпроси)
1. В кои държави все още има ограничения за български работници?
Все още 9 страни-членки на ЕС прилагат ограничения за български и румънски работници. Това са: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Франция и Холандия.
2. Какво дава право на някои държави-членки да налагат ограничения за български и румънски работници?
В присъединителните договори на България и Румъния са предвидени преходни разпоредби относно свободното движение на работници. Съгласно тези разпоредби отделни страни-членки на ЕС имат право да налагат ограничения на достъпа до пазара на труда за български и румънски граждани. Целият преходен период е максимум 7 години (до края на 2013г.).
3. До кога страните-членки имат право да прилагат ограничения за български работници?
Според присъединителните договори на България и Румъния преходният период, през който страни-членки на ЕС имат право да налагат ограничения за български и румънски работници, е максимум 7 години като е разделен на три етапа (по формулата 2+3+2).
През първите 2 години (2007-2008г.) достъпът на работници от България и Румъния се регулира изцяло от вътрешното законодателство на съответните държави. Всяка страна самостоятелно преценява какви мерки да предприеме по отношение на достъпа до трудовия пазар.
По време на втория етап (2009-2011г.) съответните държави могат да продължат да прилагат тези национални мерки, при условие че уведомят Европейската комисия преди края на първия етап.
След приключване на втрия етап държавите-членки могат да продължат да прилагат трудови ограничения за още 2 години (2011-2013г.), при условие че са налице сериозни затруднения за техните трудови пазари.
Действието на преходните разпоредби приключва окончателно на 31.12.2013. От 2014г. никоя страна-членка на ЕС няма право да налага рестриктивни мерки за български или румънски работници.
4. Как мога да намеря работа в друга държава от ЕС?
Информация за свободни работни места, както и за условията за започване на работа в държава-членка на ЕС можете да намерите на Европейския портал за трудова мобилност EURES: http://ec.europa.eu/eures/home.jsp?lang=bg
Ето и още няколко сайта за търсене на работа в чужбина:
5. Има ли професии с облекчен достъп за работа и къде мога да намеря информация за тях?
В някои страни се прилага облекчена процедура за издаване на разрешително за работа за определени професии, при които има недостиг на работна ръка в съответната държава. Условията за издаване на разрешителни за работа в отделните страни и списъци с професии с облекчен достъп можете да намерите на сайта на портала за трудова мобилност EURES: http://ec.europa.eu/eures/home.jsp?lang=bg, както и на сайта на Агенция по заетостта: www.az.government.bg
6. Какво прави евродепутата Илиана Иванова за предсрочното отпадане на трудовите ограничения?
Евродепутат Илиана Иванова води кампания за премахване на трудовите ограничения още от началото на мандата си през 2009г. Тя е предприела редица стъпки в тази насока. Г-жа Иванова поставя въпроса в пленарна зала в края на 2009г. Освен това води и интензивни разговори с нейни колеги – евродепутати и с представители на страните, налагащи ограничения. През септември 2011 г-жа Иванова се срещна с българската общност в Холандия, както и с представители на бизнеса и обществеността, където няколко големи организации се обявиха против ограниченията за български и румънски работници.
Илиана Иванова периодично изпраща писмени въпроси до ЕК. В отговор на последния въпрос от месец юли т.г. комисарят по заетостта Ласло Андор разяснява, че в края на втория преходен период за налагане на ограничения (края на 2011г.) ще изисква от страните, които искат да продължат тези ограничения за още две години, „конкретни и подробни доказателства“ за нуждата от запазването им.
През октомври г-жа Иванова заедно със свои румънски колеги организира в ЕП в Брюксел публично изслушване на тема „Мобилност на работниците в рамките на единния европейски пазар в условия на криза – със или без румънски и български работници“. На този форум се стигна до заключенията, че трудовите ограничения са икономически необосновани, че българските и румънски работници не биха представлявали заплаха за пазара на труда и че свободното движение на работна ръка би имало по-скоро положителен ефект за функционирането на единния пазар на ЕС. Освен това на 24 октомври на пленарна сесия в Страсбург беше приета резолюция, която подкрепя отпадането на ограниченията за български и румънски граждани от 2012г.
7. Очаква ли се някои държави да отворят трудовите си пазари преди края на преходния период?
В края на 2011 приключи вторият етап за налагане на ограничения за български и румънски работници. Страните, които искат да продължат ограниченията за още 2 години, трябваше да представят пред ЕК “конкретни и подробни доказателства” за сериозни затруднения пред техните трудови пазари, които обуславят прилагането на такива рестриктивни мерки. От началото на тази година трудовите ограничения бяха отменени в Италия.
Като цяло настроенията в ЕП са за отпадане на трудовите ограничения. През октомври ЕП прие резолюция относно насърчаване на мобилността на работниците и служителите в ЕС, с която се призовават държавите-членки, които продължават да налагат ограничения на пазара на труда по отношение на български и румънски граждани, да ги премахнат предсрочно.
8. Какви са възможностите за пребиваване и работа в държавите-членки, които прилагат ограничения към работниците от България?
• От 1-ви януари 2007г., в качеството си на граждани на Европейската икономическа зона (ЕИЗ) всички български граждани имат правото да пътуват и пребивават свободно във всяка страна членка на ЕС.
• Български граждани имат правото да пребивават във всяка страна членка на ЕС за период от три месеца, след което могат да останат легално в същата държава толкова дълго, колкото искат, при условие, че упражняват договорно право на студент; самонаето лице; или ако не са икономически активни и в същото време се самоиздържат. Но те нямат право да пребивават като работещи.
• Български граждани, желаещи да работят в държавите-членки, които прилагат ограничения, все още се нуждаят от разрешително за работа преди започване на каквато и да е работа, освен ако са освободени от изискването за това.
• Работодатели и работещи трябва да спазват новите разпоредби. В случаи на нарушения, ще се налагат фиксирани глоби (по отношение на работниците) и, където е подходящо, ще се предприема наказателно преследване.
8. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин в Австрия?
Гражданите на ЕС от новите държави-членки, които искат да работят в Австрия, се нуждаят във всички случаи от разрешение за работа. Търсещият работа трябва сам да си намери работа. Споразумението за заетост не може да е въз основа на нелегално посредничество за работа. Работодателят кандидатства за разрешение за работа пред Службата по заетостта. Работодателят трябва да гарантира спазването на важащите в Австрия условия на трудово възнаграждение и работа. Освен това той не бива да е освободил от работа по-стари работници в полза на новата чуждестранна работна сила. Един работодател може да назначава чуждестранните работници само в собственото си предприятие. Чуждестранният работник, за когото е подадено заявление за работа, не трябва да е нарушавал Закона за заетостта на чужденците.
Повече информация може да намерите на сайта на австрийската Служба по заетостта, заетост за чужденци: www.ams.at
9. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин в Белгия?
За да могат да работят в Белгия, гражданите на новите държави-членки на Европейския съюз трябва да притежават разрешение за работа тип В. За целта белгийският работодател трябва да подаде за конкретния гражданин молба за разрешение за работа пред компетентните органи. С даването на разрешение за работа на работодателя се дава разрешение за работа и на работника. Разрешение за работа се дава само ако на пазара на труда не може да се намери работник, който да заеме търсената длъжност в разумен срок, дори с подходящо професионално обучение. Има четири списъка на търсени професии, предназначени специално за гражданите на новите държави-членки. Процедурата за издаване на разрешение за работа е ускорена за професиите от тези списъци.
1. Списък на търсените професии за Брюксел:
http://www.bruxelles.irisnet.be/cmsmedia/fr/liste_des_fonctions_critiques.pdf?uri=43742a960ace8f92010ad03777aa000f
2. Списък на търсените професии за Фландрия:
http://www.werk.be/wg/werknemers_buitenlandse_nationaliteit/documenten/migratie_lijstknelpuntberoepen.pdf
3. Списък на търсените професии за Валония:
http://emploi.wallonie.be/THEMES/PERMIS_TRAVAIL/Docs2006/Liste%20Metiers%20.pdf
4. Списък на търсените професии за немскоезичната общност:
http://www.dglive.be/PortalData/2/Resources/downloads/arbeit_beruf/liste_berufe_arbeitskraeftemangel.pdf
Не е необходимо гражданинът на нова държава-членка на Европейския съюз, който търси работа, да извършва каквито и да е формалности в процедурата; работодателят е този, който следва да подаде молбата пред компетентните органи.
Търсещите работа могат да получат повече информация в Държавните служби по заетостта: ACTIRIS за района на Брюксел, VDAB за Фландрия, FOREM за Валония, ADG за немско езичната общност.
10. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин във Великобритания?
Квалифицирани български и румънски работещи с подходящата квалификация и опит се допускат до Обединеното кралство въз основа на разрешителни за работа, за да заемат конкретни работни места, за които не могат да бъдат намерени подходящи кандидати от Обединеното кралство. Български и румънски работещи с особено висока квалификация и опит се допускат в Обединеното кралство, тъй като се ползват от Програмата за висококвалифицирани емигранти. Миграцията на нискоквалифицирани работници от България и Румъния е ограничена до онези сектори на икономиката, където Обединеното кралство има схеми за нискоквалифицирани работници (селско стопанство и хранително-преработвателна промишленост) и са предмет на строги квоти, които не надвишават 20 000 работника годишно. Български и румънски работещи по тези схеми имат право да работят ограничено до шест месеца и поради това нямат достъп до осигуровки и настаняване в държавни жилища;
Лица на свободна практика от България и Румъния могат да работят в Обединеното кралство, но трябва да могат да докажат, че са наистина на свободна практика. Български и румънски студенти се допускат да учат в Обединеното кралство и да търсят работа на непълен работен ден по време на своя престой, но за тази цел им е необходимо одобрение за наемане на работа.
Български и румънски граждани, желаещи да работят в Обединеното кралство трябва да получат разрешение за работа преди началото на тяхното наемане, освен ако не са освободени от това. Това разрешение е под формата на Карта на работещ от присъединените страни. За определени категории трудова заетост българските и румънските граждани могат да подават заявления в Министерство на вътрешните работи за Карта на работещ от присъединените страни, без да е необходимо работодателят да подава молба за разрешително за работа. Тези категории са:
- оперативен наземен персонал на презокеанска самолетна компания, базиран на летището;
- разпределени работещи по „Au pair”;
- домашни работещи в частни домакинства;
- свещеници, мисионери или членове на религиозен орден;
- правителствени служители, назначени в чужбина;
- доктори аспиранти, зъболекари и стажанти общопрактикуващи лекари;
- частна прислуга в дипломатическо домакинство;
- представители на чуждестранен вестник, новинарска агенция или излъчваща организация;
- еднолични представители;
- учители или асистенти по езици;
- чуждестранни квалифицирани медицински сестри, идващи за период на практика под наблюдение;
Ако трудовата заетост не попада в една от тези категории, процесът на получаване на разрешение за работа протича на два етапа:
- Работодателят от Обединеното кралство подава заявление за одобрение за наемане по механизмите за разрешението за работа.
- Българските и румънски граждани трябва да кандидатстват след това за Карта на работещ от присъединените страни.
Повече информация може да намерите на: http://www.workingintheuk.co.uk
11. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин във Германия?
Германия отвори частично трудовия си пазар за български и румънски граждани от 2012г. От 2012 отпадат ограниченията за следните категории работници: професионалисти с висше образование (за тази група се предвижда проверка на езиковите умения); хора, включени в оперативно обучение; сезонни работници.
За останалите професии важат ограниченията, прилагани до сега. Гражданите, за които все още са валидни преходните разпоредби, имат право да работят само с разрешително за работа, издадено от Федералната служба по заетостта (Bundesagentur für Arbeit) и да бъдат наемани от работодатели, само ако притежават такова разрешително. Те трябва да се ползват с предимство спрямо чужденци, граждани на трети държави, които влизат в Германия с цел работа. Работници, които са били допуснати за срок от 12 месеца до пазара на труда в Германия, имат право на разрешение за работа под формата на “Arbeitserlaubnis-EU”, което се издава неограничено и безсрочно от компетентната служба по заетостта. Търсещият работа, след като е намерил работодател, който би желал да го назначи, трябва да отиде в компетентната местна служба по заетостта и да подаде заявление за издаване на разрешение за работа. Компетентна е службата по заетостта, в чийто окръг се намира седалището на предприятието. При подаване на заявление от страна на търсещия работа за издаване на разрешение за работа потенциалният му работодател трябва да представи конкретно предложение за работно място, подлежащо на проверка, въз основа на което може да се извърши необходимата проверка на положението на пазара на труда.
Повече информация може да намерите на интернет-страницата: www.arbeitsagentur.de
12. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин в Ирландия?
Работниците от България и Румъния трябва да имат разрешително за работа. По отношение на всички заявления за разрешителни се извършва проучване на пазара на труда с цел да се покаже, че няма граждани на ЕИП, които са подходящи за обявената длъжност. Органът, който издава документа, в случая Министерството на икономиката, търговията и заетостта (DETE), трябва да има потвърждение от службите по заетостта (FÁS), че няма гражданин на ЕИП, който е подходящ за тази длъжност или желае да я заеме. Работодателят трябва да кандидатства за разрешително за работа от името на търсещите работа. Никой не трябва да идва в Ирландия, без да е уредил този въпрос предварително. Разрешителното за работа струва 2000 EUR за период от две години.
Повече информация може да намерите на: www.fas.ie и www.entemp.ie
13. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин в Люксембург?
Българските и румънски граждани в Люксембург се нуждаят от разрешително за работа. За някои сектори се предоставят разрешителни за работа по кратка и опростена процедура. Това са: селско стопанство, лозарство, хотелиерство и ресторантьорство. По отношение на финансовия сектор към лицата, притежаващи квалификации, от каквито има нужда на трудовия пазар се прилагат същите облекчения. Работодателят трябва първо да обяви свободното място в Администрацията по заетостта (ADEM). След това той подава молба за издаване на разрешително за работа на служителя в ADEM. Никой работодател не може да наема чуждестранен работник без валидно разрешително за работа, както и без да е обявил предварително в ADEM необходимостта от запълване на свободно работно място. Самото разрешителното за работа бива издавано, отказвано или отнемано от Министерството на външните работи или от упълномощените от него лица.
Повече информация може да намерите на уеб-страницата на Администрацията по заетостта: http://www.adem.public.lu/index.html
14. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин в Малта?
Българските и румънски граждани трябва да подадат молба за издаване на разрешително за работа, което ще им даде достъп до малтийския трудов пазар. Всяка молба за издаване на разрешително за работа се разглежда самостоятелно. Лицата от тези страна, които търсят работа, трябва да намерят работодател, който желае да предложи работа на кандидатите. Работодателят трябва да подаде съответните документи за издаване на разрешително за работа. Разрешителните за работа се издават за вакантни места, които търсят квалифицирани и опитни работници или служители, както и за професии, които изпитват недостиг на работна ръка на трудовия пазар в Малта.
Повече информация може да бъде намерена на интернет-страницата на Employment and Training Corporation – http://www.etc.gov.mt/site/page.aspx?pageid=2128
15. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин във Франция?
Упражняването на платен труд във Франция от страна на българи и румънци се изисква разрешително за работа, както и документ за пребиваване на работниците, чиято дейност във Франция надвишава три месеца. Естеството на документа за пребиваване и на разрешителното за работа произтича от продължителността на трудовия договор. Що се отнася до набирането на служители, инициативата принадлежи изцяло на френското предприятие, което може да пусне обява за работа и да търси кандидати извън Франция. Молбата за постъпване на работа във Франция трябва да бъде представена от работодателя пред Дирекцията по труда, заетоста и професионалното обучение на департамента за разглеждане. Ако предложената работа фигурира в списъка на отворените длъжности, няма противоречие със ситуацията на трудовата заетост във Франция. В този случай работодателят е освободен от задължението да разпространи предложението за работа първо във Франция. Отворените длъжности са в секторите: строителство на сгради, хотелиерство, ресторантьорство и хранен, земеделие, механика и металообработка, преработвателна промишленост, търговия и продажби, чистота. Ако длъжността не фигурира в списъка на отворените длъжности, работодателят трябва да докаже с всички възможни средства, че не намира на френския пазар човек, който да отговаря на търсения профил. Ако молбата за работа е одобрена, на работника се издава медицинско свидетелство, както и трудов договор или временно разрешително за работа. При престой, по-дълъг от три месеца е необходимо разрешително за пребиваване.
Повече информация може да бъде намерена на:
Espace Emploi International – www.emploi-international.org
Дирекция по труда, заетостта и професионалното обучение на департамента (DDTEFP) -
www.travail.gouv.fr/adresses/adresses_f.html
Национална агенция за прием на чужденци и за миграции (ANAEM) -
www.anaem.social.fr
16. Какви са условията за издаване на разрешително за работа на български гражданин в Холандия?
Граждани на България и Румъния се нуждаят от разрешително, за да могат да работят легално в Холандия. Работодателчт в Холандия трябва да подаде молба за издаване на разрешение за работа за търсещите работа от тази страна. Не се допускат изключения от това правило.
Разрешения за работа се издават в случаите, когато има недостиг на работещи в Холандия или другите държави-членки и когато работодателят може да предложи нормални условия на работа и жилище. Преди да наеме лице от България или Румъния, работодателят трябва да е в състояние да докаже, че не е успял да намери човек в Холандия или в някоя от “старите” държави-членки на Европейския съюз. Чуждият работещ трябва да получава най-малко пълната минимална работна заплата. Работните условия, сроковете и условията на труд, както и индустриалните отношения в дадената фирма трябва да отговарят на установените правни норми, приложими в конкретния сектор.
Повече информация може да намерите на www.werk.nl
