–   като взе предвид стратегията на ЕС за региона на Балтийско море,

–   като взе предвид програмата на Съвета, изготвена от испанското, белгийското и унгарското председателство,

–   като взе предвид Дунавския форум, създаден в рамките на Европейския парламент и извършената от него работа,

–   като взе предвид резолюцията си от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториалното сближаване и етапа на развитие на разискването относно бъдещата реформа на политиката за сближаване,

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от октомври 2009 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за Дунавското пространство“,

–   като взе предвид конвенциите от Еспо, Орхус и Берн за опазване на околната среда,

–   като взе предвид рамковата директива за водите и конвенцията от Хелзинки,

–   като взе предвид Белградската конвенция за режима на корабоплаването по Дунава,

–   като взе предвид съвместното изявление относно „Развитието на вътрешното корабоплаване и защитата на околната среда в басейна на река Дунав“, прието от Дунавската комисия, Международната комисия за защита на река Дунав (ICPDR) и Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC),

–   като взе предвид Стокхолмската конференция за макрорегионална стратегия, проведена от шведското председателство,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   като има предвид, че Договорът от Лисабон признава териториалното сближаване като цел на Европейския съюз (член 3 от ДЕС);

Б.   като има предвид, че целта на макрорегионалните стратегии е да се използват по по-добър начин съществуващите ресурси с цел разрешаване на въпроси, свързани с териториалното развитие, и за намиране на съвместни отговори на общите предизвикателства;

В.   като има предвид, че стратегията за Балтийско море вече предложи модел за координиране на политиките на ЕС и финансиране в геополитически териториални единици – макрорегиони, определени въз основа на специфични критерии и като има предвид, че стратегията на ЕС за Дунавския регион, която следва модела на стратегията за Балтийско море, има потенциал за насърчаване на регионалното и трансграничното сътрудничество с цел по-нататъшен икономически растеж и за намиране на съвместни отговори на общите предизвикателства;

Г.   като има предвид, че река Дунав свързва десет европейски държави: Германия, Австрия, Словашката република, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния, България, Република Молдова и Украйна, като шест от тях са държави-членки на ЕС, а в по-широк териториален контекст регионът обхваща също Чешката република, Словения, Босна и Херцеговина и Черна гора;

Д.   като има предвид, че Дунавският регион представлява важна пресечна точка между програмите на ЕС в областта на политиката на сближаване, програмите за държавите, обхванати от Европейската политика на съседство и потенциалните кандидатки за членство, и следователно представлява област, в която може да се развие засилено взаимодействие между различните политики на ЕС: сближаване, транспорт, туризъм, селско стопанство, рибарство, икономическо и социално развитие, енергетика, околна среда, разширяване и политика на съседство;

Е.   като има предвид, че предстои да бъде разработена стратегия на ЕС за Дунавския регион в следните области на сътрудничество: социално развитие и защита, устойчиво икономическо развитие, транспортна и енергийна инфраструктура, опазване на околната среда, култура и образование;

Ж.   като има предвид, че стратегията на ЕС за Дунав може да допринесе значително за постигането на по-добра координация между регионалните и местните органи, и организациите, развиващи дейност в Дунавския регион, и би осигурила благополучие, устойчиво развитие, нови работни места и сигурност за региона;

З.   като има предвид, че сътрудничеството в Дунавския регион има дълга история: Европейската дунавска комисия, основана на 30 март 1856 г. и с първоначално седалище в Галац (Румъния), беше една от първите европейски институции, като днес седалището й е в Будапеща;

И.   като има предвид, че след разширяването от 2007 г. река Дунав почти се превърна във вътрешен воден път на Европейския съюз, и като има предвид, че Дунавският регион може да даде значителен принос за насърчаване на развитието, настъпило след това разширяване;

Й.   като има предвид, че река Дунав представлява ефективен воден път дори отвъд пределите на държавите-членки и заедно с канала на Майн и река Рейн свързва Северно с Черно море и притежава потенциал за укрепване на геостратегическото положение на Черноморския регион;

К.   като има предвид, че Дунавският регион представлява взаимосвързано пространство с разнороден икономически капацитет и като има предвид, че възприемането на Дунавския регион като единен макрорегион би помогнало за преодоляване на регионалните различия в икономическите показатели и за подкрепа на интегрираното развитие;

Л.   като има предвид, че делтата на Дунав е обект от световното наследство на ЮНЕСКО от 1991 г. и че Дунавският регион обхваща няколко специални защитени зони и специални защитени територии в рамките на Натура 2000, като има предвид, че Дунав и делтата на Дунав представляват уникална и крехка екосистема, която приютява редки растителни видове, застрашени поради замърсяването;

1.  Призовава Комисията да започне възможно най-скоро обширни консултации с всички държави по поречието на река Дунав, за да обхване различни аспекти от регионалното сътрудничество и да представи стратегия на ЕС за Дунавския регион не по-късно от края на 2010 г.;

2.  Счита, че Европейската стратегия за Дунавския регион е подходящо средство за засилването на териториалното развитие чрез по-тясно сътрудничество в ясно определени области на политиката, в които всички правителствени партньори са открили същинска добавена стойност за Европа, и призовава тази стратегия да бъде разработена като част от целта за европейско териториално сътрудничество;

3.  Подчертава неотложната необходимост от включването на всяка макрорегионална стратегия в регионалната политика на ЕС, в качеството й на координирана политика за цялата територия на ЕС; освен това изтъква необходимостта от извършване на анализ на добавената стойност от тази стратегия по отношение на изпълнението на целта за териториално сближаване в рамките на територията на Съюза;

4.  Подчертава необходимостта от включване в подготвителния процес на съответните регионални и местни заинтересовани страни в Дунавския регион, за да се определят ясно потребностите, както по отношение на балансираното, устойчиво развитие на териториите, така и по отношение на изграждането на капацитет, с цел намиране на решения за общите предизвикателства, да се приложат ефикасно конкретни проекти и да се предостави механизъм за добро управление и призовава правителствата да подкрепят и улеснят информирането и консултирането на неправителствените организации, профсъюзните организации и гражданското общество както при съставянето на стратегията, така и при бъдещото й прилагане;

5.  Призовава Комисията ясно да определи „структурата на управление“ на бъдещата политика относно Дунавския регион; изразява становище, че прилагането на тази стратегия не следва да се намесва в правомощията на регионалните и местните правителства;

6.  Подкрепя икономическото и социално развитие на Дунавския регион като приоритетна за ЕС област и насърчаването на по-дълбока регионалната интеграция на Дунавския регион като динамичен компонент от по-широко европейско икономическо и политическо пространство;

7.  Призовава за подобряване на екологичното състояние на река Дунав, която понастоящем е замърсена, както и за мерки за намаляване на замърсяването и предотвратяване на по-нататъшни изпускания на петрол и други отровни и вредни вещества;

8.  Отбелязва, че отговорност за замърсяването на Дунавския регион носят както държавите-членки, така и другите крайречните държави, през които протича Дунав; подчертава, че опазването на околната среда на басейна на река Дунав е важен аспект, който оказва въздействие върху селскостопанското развитие и развитието на селските райони в региона и призовава крайречните държави да превърнат в основен приоритет създаването на съвместни хидроложки съоръжения и съоръжения за контрол на качеството на водата;

9.  Насърчава Комисията и държавите-членки, в рамките на борбата срещу изменението на климата, да обърнат специално внимание и да си сътрудничат в опазването на местните екосистеми и настоятелно призовава Комисията да подпомага научните изследвания и разработването на нови технологии за увеличаване на капацитета за прогнозиране и предприемане на действия в случай на наводнения, екстремна суша и инцидентно замърсяване;

10.  Подчертава необходимостта да се защитят и увеличат рибните запаси на река Дунав; призовава Комисията да изготви всеобхватен план за опазване и възстановяване на естествените запаси на есетрови риби в река Дунав;

11.  Призовава Комисията да ползва оперативния опит, придобит от стратегията за Балтийско море; съобразно с това призовава за план за действие, който да допълни документа; счита, че планът за действие следва да съдържа следните елементи: екологосъобразно използване на река Дунав за вътрешно корабоплаване, интермодалност с други транспортни средства по поречието на река Дунав чрез подобряване на цялата инфраструктура (с акцент върху по-доброто използване на съществуващата инфраструктура) и чрез създаване на мултимодална транспортна система по цялото поречие на реката, екологосъобразно използване на водната енергия по поречието на река Дунав, запазване и подобряване на качеството на водата на река Дунав в съответствие с рамковата директива за водите, стриктни изисквания за безопасност на плавателните съдове, развиване на екологосъобразен туризъм и подобряване на образованието, научните изследвания и социалното сближаване;

12.  Подчертава необходимостта от диверсификация на енергийните източници и призовава Комисията и всички крайречни държави да задълбочат сътрудничеството в областта на енергетиката, да насърчават и прилагат съвместни проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници предвид потенциала на региона като източник на биоенергия, както и да насърчават използването на енергия от биомаса, слънчева, вятърна и хидроенергия;

13.  Подчертава, че точните стратегически оценки и оценките на въздействието върху околната среда, включително оценките на последствията върху цялостната екосистема на реката, следва да бъдат предварително условие за всички проекти, свързани с транспортната и енергийната инфраструктура, за да се гарантира изпълнение на международните стандарти за опазване на околната среда и предварително провеждане на консултации с партньорите, които биха могли да бъдат засегнати от тези решения;

14.  Посочва изключителната икономическа взаимозависимост на държавите от Дунавския регион и подкрепя създаването на мрежи за развитие на бизнеса и на неправителствени органи за насърчаване на търговията, които могат да координират и насърчават бъдещи възможности за развитие, най-вече за малките и средните предприятия, за да се гарантира устойчив и ефективен растеж и да се стимулира разрастването на зелената икономика в целия Дунавски макрорегион;

15.  Предлага транспортната система на ЕС да се интегрира с транспортните системи на съседните на ЕС държави в Дунавския регион и подчертава колко е важно да се предвидят проекти за съмодалност;

16.  Счита, че корабоплаването по вътрешните водни пътища е важен аспект от развитието на транспорта в региона, като същевременно признава спада във вътрешното корабоплаване, което се дължи главно на силния икономически спад, и настоятелно призовава за премахване на затруднения за движението в отделни участъци по плавателната ос Рейн–Маас–Майн–Дунав, с цел подобряване на цялостната интермодална транспортна система по поречието на река Дунав, като същевременно се фокусира върху съчетаването на подобрени вътрешни пристанища и логистика, вътрешно корабоплаване и железопътен транспорт, и като взема предвид допълнителните възможности за корабоплаване на кратки разстояния по море;

17.  Предлага да се доразвие трансевропейската мрежа, за да се подобри интермодалността в целия регион и да се подобрят връзките с Черно море посредством пътната и железопътната мрежа (коридори за превоз на товари и високоскоростни железопътни линии);

18.  Призовава Комисията да ускори широкото използване на модерни комуникации и информационни технологии, и да вземе всички необходими мерки, за да се постигне възможно най-скоро ефикасна унифицирана система от правила за корабоплаването по Дунав;

19.  Счита, че устойчивият туризъм представлява важен инструмент за насърчаване на икономическия растеж на региона, като отбелязва например възможностите, които предлага екотуризмът, и икономическия потенциал на велосипедните пътеки по почти цялото поречие на Дунав;

20.  Подкрепя програми, които имат за цел да подобрят мултикултурната среда в Дунавския регион, чрез стимулиране на многонационалната мобилност, насърчаване на културния диалог, създаване на форми на изкуство и общуване и на институции за обучение и бизнес инкубатори в тези области, и опазване на културното и историческото наследство, както и подпомагане на нови културни индустрии;

21.  Подкрепя програмите за университетски обмен в региона и предлага университетите в региона да създадат мрежи, с цел да се насърчат центровете за върхови постижения, конкурентоспособни на международно равнище;

22.  Приканва Комисията и държавите-членки да подобрят административната организация, за да се намали административната тежест при по-ефективното разработване и прилагане на стратегията на ЕС за Дунавския регион;

23.  Призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент за определяне на приоритетите за разработването на стратегия на ЕС за Дунавския регион; също така призовава Комисията редовно да информира Европейския парламент и да провежда консултации с него за състоянието на изпълнението на тази стратегия;

24.  Подчертава необходимостта от координиран подход, насочен към по-ефективно и по-добро усвояване на наличните средства на ЕС в държавите по поречието на река Дунав, за да се даде възможност за изпълняване на целите на стратегията;

25.  Поощрява използването на съществуващите оперативни програми за финансирането на проекти в рамките на стратегията; настоятелно призовава всички заинтересовани страни да търсят други, нефинансови инструменти, които биха улеснили прилагането на стратегията и биха оказали незабавен положителен ефект на място;

26.  Предлага, след консултации с местните и регионалните заинтересовани страни, на всеки две години да се провежда среща на върха на ЕС, посветена на Дунав и заключенията от нея да бъдат представяни на Европейския съвет и на Парламента;

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на другите заинтересовани институции.