България изрази ясна позиция за приоритетите на ЕС в контекста на финансовата и икономическата криза
Евродепутати и представители на националните парламенти обсъждат дългосрочната стратегия за инвестиции на ЕС с председателя на Европейския парламент г-н Йежи Бузек
На 14 март 2011г. евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Илиана Иванова като заместник-председател на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза, участва в дебат, организиран от специалната комисия за финансовата, икономическа и социална криза и представители на националните парламенти на тема европейската добавена стойност и дългосрочните стратегии за инвестиране в ЕС .
След изказването на г-н Томас Миров, председател на Европейската банка за възстановяване и развитие г-жа Иванова откри дебата от името на Европейската народна партия и очерта основните предизвикателства, свързани с осигуряването на устойчив растеж за европейската икономика – преодоляване на дълговата криза и осигуряване на финансова стабилност, както и силна подкрепа за малкия и среден бизнес. В изказването си Илиана Иванова акцентира и върху необходимостта Европа да остане единна и да бъдат отчитани и интересите на новите страни-членки при вземането на решения. „Всички сме в една лодка и трябва да плаваме заедно, за да гарантираме достигане на европейската добавена стойност до всички европейски граждани“, заяви българският евродепутат.
Това провокира оживена дискусия и реакции на нейните колеги от Дания, Литва, Люксембург и др., които подкрепиха тезата на Илиана Иванова против „Европа на две скорости“.
След дебата г-жа Иванова присъства на работна вечеря с председателя на Европейския парламент г-н Йержи Бузек, г-н Жак Делор, както и с представители на националните парламенти на страните от ЕС, където дискусията за бъдещето на европейския проект и начините за преодоляване на кризата продължи.
Конференцията е организирана в рамките на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза и има за цел да бъдат представени националните гледни точки, както и да се проведе дебат по ключови икономически теми.
Уважаема г-жо Иванова,
в българското финансово управление основно слушат съвети от Европейската комисия (ЕК) и това е повод за преценка на ролята на специалистите от ЕК за състоянието и на българската икономика.
Възниква въпросът – кой е виновен, ако представители на ЕК дават грешни финансови съвети?
Определена отговорност имат и приели и изпълняващи непълноценни съвети, т. е. съответните компетентни органи, но преценка следва да има и за тези, който дават непълноценни финансови съвети – в случая представители на ЕК.
За подобряване на сегашната икономическа обстановка във всяка държава от Европейския съюз (ЕС) е жизнено необходимо да се премахне основния недостатък във финансовото управление във всички държави в ЕС, което е налично поради продължение на наследена (от 1716 г.) непълноценна финансова практика от водеща европейска държава.
Същността на този недъг е, че с одобрение на ръководството на ЕС в държавите се ползва непълноценна платформа на държавно финансово управление, при която ненужно е обезценена пазарната роля на компетентни държавни органи. Конкретността на грешката, която се допуска е никому ненужно запазена практика от времето на „Златните пари” и несъобразяване с качества на ползвани „Незлатни пари”.
Ръководството на ЕК одобрява изключително грешен подход – компетентните държавни органи да извършват разходи за защита на съответната финансова система без да изискват и получават от конкретни потребители пазарно заплащане.
Именно прилагането на това вредно за всеки пазарен субект пазарно самоотрицание е основна причина държавните управления на страните от Европа да имат завишени ежедневни разходи и да са лишени от полагащи се парични приходи. Това създава стопански диспропорции, саморазвиват се стихийни регресивни икономически процеси и криза. Последиците от катастрофалното държавно финансово управление изпитват върху себе си всички европейски страни, като това е по-пълно изявено при Р. Гърция, Кралство Испания и др. Поради влиянието на непълноценното държавно финансово управление, при съответните стопанства са налични стихийни процеси на стопански упадък.
Подобни регресивни стопански процеси има и в Р. България. Ако компетентните български държавни органи продължават досегашната препоръчана и одобрявана от представители на ЕК грешна и самоубийствена практика на държавно пазарно самоотрицание, то българската икономика се самообрича на уголемяваща се финансова обезценка.
Представям открито този важен обществен проблем, защото управленската финансова грешка е открита и е възможно начало за нейно премахване.
Заради грешно управленско финансово поведение, ежедневните реални парични загуби за европейските държави са за милиарди евра, но все още компетентните органи не намират сили за корегиране на допускана слабост.
Проблемът е световен от 1716 г., но през 2011 г. е възможно успешно решение.
За преодоляване на тази никому ненужна финансова грешка в европейското управление и реално преодоляване на кризата е необходим конкретен пазарен подход за защита на обществени интереси. Началото на успешно усъвършенстване може да се осъществи от конкретни действия на български държавни органи, които ще са полезни за спасение на ЕС.
За съжаление представителите на ЕК трудно могат да бъдат убедени, ако те самите не желаят да разберат, че сега прилагат начин на катастрофално държавно финансово управление.
Всеки изгубен ден за коригиране на допускани неточности е изгубен навеки и това носи нови преки и/или косвени щети за всеки български гражданин.
С уважение, Иван Митев.
Наложително е да се водят такива дебати, защото малкият и средният бизнес наистина имат нужда от подкрепа. Какво обаче се случва у нас? Имаше някога и у нас „Насърчителна банка“, създадена с точно тази идея – да подкрепя малкия и среден бизнес. Банката беше трансформирана от Сергей Станишев в „Българска банка за развитие“, едва ли защото от Института за пазарна икономика в поредица от публикации внушаваха, че от нея няма нужда, а и едва ли, защото се ширеха слухове, че същата била обслужвала основно фирмите от обръчите на БСП и ДПС, но банката постепенно подмени първоначалния замисъл на своето създаване. Днес, близо 2 години след като ГЕРБ спечели, там управляват същите онези хора, назначени от Станишев, никой от тях не е сменен и нищо съществено не се е променило в посока на истинска подкрепа на малкия и среден бизнес. В тази връзка, въпросът ми е какво мислите Вие по отношение на тази банка, случващото се там и политиката на ГЕРБ в това отношение?