Дори Хамлет не би се справил с подобна дилема. Истината обаче е далече по-проста. В службата ние сме просто едно от двете – само изборът е наш кое да бъдем – нулата или единицата. Наистина е разкошно да си единица – всички се съобразяват с твоето мнение, заемаш добър пост, имаш всички екстри не да се катериш по служебната стълбица, а направо да скачаш по нея и разбира се, името ти е достатъчна гаранция да се разтварят всички врати навсякъде.

Рисковете също са впечатляващи,

но си заслужава, след като гарантират едно добро съществуване, даже много над средното ниво.
В същото време доста хора предпочитат спокойствието и анонимността на нулите. Това са хора, които не се набиват в очи, те са почти нелегални в своята дълбока неизвестност. Просто ходят на работа, връщат се, после отново отиват – и така до мечтаната пенсия. Никога не са имали амбицията да изместят някого – просто дълбоко са се окопали да задържат мястото, което може и да не е най-доброто, но поне е сигурното. Не че нещо в света е сигурно, но така е думата. Може светът около тях да е претърпял пълна промяна, те дори не са го усетили. В малкият им свят не се е случило нищо необикновено. Те са имали

една единствена цел – да оцелеят

и това са го изпълнявали прилежно и усърдно през всичките си съзнателни години. Липсата на амбиция се е превърнала в най-добрата им защита. Вярно е, че такива хора никога няма да открият нова формула, нова галактика, дори нова прическа – те не го и търсят. Влезли веднъж в окопа на гарантираното съществуване, с мъка и недоволство биха го напуснали. Освен това си имат непогрешима теория, че някои са родени за генерали, други за обикновени редници. Наистина двама Наполеоновци на едно място ще се изтрепят, но

армията на редниците е неизброима,

достатъчно е да се впишеш в нея и после всичко е въпрос на късмет. Нека откриването на други галактики е приоритет на избраните, нека други се борят за съкровеното място на единиците, мястото на нулите е защитено, защото те просто нямат край.
В математиката и в живота това е най-хубавото – има едно велико правило – плюс-минус безкрайност. Ако все още искате да бъдете на мястото на единицата – побързайте. Местата са неограничени само за нулите.