Дейност
Кампания срещу ограниченията за български работници в ЕС
Информация за проблема
Съгласно присъединителния договор на България, останалите държави-членки на ЕС имат право едностранно да налагат ограничения на българи и румънци за достъпа до трудовите си пазари до 31 декември 2013г. Рестриктивните мерки бяха въведени като временни с цел да не се стигне до големи емигрантски вълни от страна на новоприети страни към някои от “старите” страни-членки. Към момента ограничения все още прилагат Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Франция, Великобритания и Ирландия.
Таблица с ограниченията към месец април 2010г.
Писмена декларация за ограниченията за свободно движение на работници
Доклад на неправителствена организация относно работниците от България и Румъния
Хронология на предприетите стъпки и мерки от евродепутат Илиана Иванова
декември 2009 - изказване в пленарна зала на ЕП – за първи път въпросът с ограниченията е поставен пред новия състав на Европейския парламент. Акцент в изказването е съществуването на тези ограничения по принцип, което вреди на единния пазар и свободното движение на хора – една от движещите сили на европейската интеграция. Подчертава се също и дискриминационната основа на трудовите ограничения на базата на национално.
декември 2009 - участие на проф.Марио Монти, бивш еврокомисар за конкуренцията и за вътрешния пазар, в дискусия с депутатите от комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. Проф. Монти изготвя за председателя на ЕК Жозе Барозо документ, наречен Преглед и рестартиране на единния пазар, чиято цел е анализиране на съществуващите проблеми пред общия пазар и набелязване на приоритети за развитие в тази област. Илиана Иванова постави въпроса за ограниченията за български работници, като г-н Монти подчерта, че те са в разрез с основни свободи, на които се крепи европейската интеграция, каквото е свободното движение на хора.
март 2010 – писмен въпрос до ЕК за това дали Комисията е наясно с проблема с ограниченията, дали негативните икономически ефекти ще бъдат взети предвид при изготвяне на стратегията за развитие на единния пазар и има ли намерение (политическа воля) Комисията да си сътрудничи и да настоява пред държавите-членки за предсрочно премахване на ограниченията – въпрос, за който призова и предишният еврокомисар по заетостта Владимир Шпидла.
април 2010 – доклад на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите на Европейския парламент за Ефектите на единния пазар за европейските потребители и граждани. Документът призовава за изготвяне на Европейска харта за гражданите на ЕС, като подчертава, че правото да живеят и работят навсякъде в ЕС трябва да бъде валидно и еднакво достъпно за всички граждани. Поправката на Илиана Иванова подчертава все още наличието на ограничения пред свободното право на труд за граждани на България и Румъния, като настоява за премахването на такива вредни за вътрешния пазар мерки.
април 2010 – като заместник-председател на специалната комисията за икономическата криза, Илиана Иванова предложи текст, който да залегне в препоръките на евродепутатите за борба с кризата. В този текст г-жа Иванова акцентира на положителните ефекти от разширяването и свободното движение на работници - факт, доказан и в изследване на Европейската комисия – и подчертава премахването на ограниченията като ефективна и неизбежна мярка за изход от кризата.
април 2010 – Илиана Иванова, заедно с още четирима евродепутати от групата на Социалистите и демократите в ЕП, внасят писмена декларация за премахване на ограниченията. Подкрепата от други политически сили показва общоевропейския характер и нужда за премахване на налаганите рестриктивни мерки. Целта е тази писмена декларация до 9 септември 2010 г. да се подпише от поне половината евродепутати, като по този начин ще се превърне в официална резолюция на ЕП – един от силните инструменти на институцията, който ще засили чувствително политическия натиск към държавите, прилагащи трудови ограничения.
Очаквайте скоро следващите стъпки по темата, предприети от евродепутат Илиана Иванова….
Контекст
Свободното движение на хора е една от основните свободи, които правото на ЕО гарантира. То включва правото на гражданите на ЕС да се придвижват свободно в друга държава-членка на ЕС, да започват работа и да пребивават в нея с членовете на семейството си. Свободното движение на работници изключва упражняването от страна на държавите-членки на пряка или косвена дискриминация по отношение на работниците от ЕС и техните семейства, основаваща се на тяхното гражданство по въпроси, свързани със заетостта. То също така гарантира равноправно третиране по отношение на настаняването в обществени жилища, данъчните облекчения и социалните придобивки.
В присъединителните договори на България и Румъния са предвидени т.нар. Преходни разпоредби относно свободното движение на работници. Целият преходен период с максимална продължителност седем години е разделен на три обособени етапа (по формулата „2 + 3 + 2“). По време на всеки от етапите се прилагат различни условия:
- През първите 2 години достъпът на работници от ЕС-2 се регулира от националното законодателство на другите държави-членки. В края на първия етап Комисията е длъжна да изготви доклад, който да даде възможност на Съвета да направи преглед на този първи етап от прилагането на преходните разпоредби.
- Държавите-членки могат да продължат да прилагат своите национални мерки по време на втория етап за още три години, при условие че уведомят Комисията за това преди края на първия етап; в противен случай се прилага законодателството на ЕС, с което се осигурява свободното движение на работниците.
- По принцип действието на ограниченията трябва да приключи в края на втория етап. Въпреки това, отделна държава-членка, прилагаща национални мерки в края на втория етап, може, при сериозни затруднения на нейния пазар на труда или при заплаха от такива затруднения и след уведомяване на Комисията, да продължи да прилага тези мерки до изтичане на седемгодишния период след датата на присъединяване.
За България и Румъния действието на преходните разпоредби приключва окончателно на 31 декември 2013 г.
